На този ден в историята: Завършва Виетнамската война
фото: pixabay.com
Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в Съединени американски щати „ мръсната война “) и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 година до 1975 година между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за избавление на Виетнам (Виет Конг) от друга.
През втората половина на 19 век Виетнам се намира в колониалната империя на Франция. След края на Първата международна война в страната стартира да се надига национално придвижване, появяват се кръгове, застъпващи се за самостоятелност, избухват няколко въоръжени въстания. През 1941 г., на територията на Китай, е основана Лигата за самостоятелност на Виетнам (Виетмин) – военно-политическа организация, сплотяваща всички съперници на френската колониална администрация. По-късно, съществена роля в нея стартират да играят поддръжниците на комунистическите възгледи, ръководени от Хо Ши Мин.
По време на Втората международна война, френската администрация се договаря с Япония за това, японците да получат достъп до стратегическите запаси на Виетнам при опазване на колониалния административен уред на Франция. Това съглашение работи до 1944 г., когато Япония със силата на оръжията открива цялостен надзор над френските владения (това е обвързвано с затруднението на стратегическата конюнктура на Тихоокеански спектакъл на военните действия) за Япония. През септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от краткотрайното безредие, с цел да превземе Ханой и други основни градове на страната благодарение на преди малко образуваните военни елементи, отпред с Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 година, Хо Ши Мин прогласява основаването на независимата Демократична република Виетнам.
Франция отхвърля да признае независимостта на колонията си. Тя трансферира в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 година възвръща контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват договаряния, които са употребявани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-много за повишаване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за метода на даване на самостоятелност на Виетнам, през декември 1946 година Франция започва колониална война във Виетнам. Френската войска не съумява да се оправи с партизанското придвижване. От 1950 година Съединени американски щати стартират да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на идващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на Съединени американски щати е на стойност от 3 милиарда $.[2] През същата година обаче и Виетмин стартира да получава военна помощ от Китай. Към 1954 година обстановката за френските сили на процедура е безнадеждна. Войната във Виетнам е извънредно непопулярна в самата Франция. По това време Съединени американски щати към този момент заплащат 80% от цената ѝ. Последният удар за колониалните упоритости на Франция в Индокитай става тежкото проваляне в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 година са сключени Женевските съглашения, които поставят завършек на осемгодишната война.
311 г. – Римският император Галерий издава едикт, съгласно който християните са законно приети в Римската империя.
1671 г. – Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан са екзекутирани и заровени скрито.
1789 г. – Джордж Вашингтон встъпва в служба като първи президент на Съединени американски щати.
1803 г. – Покупка на Луизиана: Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ.
1804 г. – Шрапнелът, наименуван на името на Хенри Шрапнел, е употребен за първи път от англичаните против холандците в Суринам.
1900 г. – Гръцката принцеса Мария Георгиевна и великия съветски княз Георги Михайлович сключват брак на остров Корфу.
1917 г. – Основан е уругвайският футболен тим от Монтевидео К.А. Прогресо.
1918 г. – Образувана е Туркестанската самостоятелна руска социалистическа република, просъществувала до 27 октомври 1924.
1933 г. – Основана е Русенската художествена изложба.
1945 г. – Втората международна война: Михаил Минин, при щурма на Райхстага успява да се изкачи пръв на покрива и от там да развее аленото знаме на успеха.
1945 г. – Втората международна война:Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункер в Берлин.
1945 г. – Излиза последния брой на немския вестник Фьолкишер Беобахтер.
1952 г. – Създадено е Командването на Тактическата авиация при ГВВС с кралски декрет.
1966 г. – Антон Сандор Ла Вей основава Църквата на Сатаната по време на Валпургиевата нощ.
1973 г. – Президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата Уотъргейт.
1975 г. – Завършва Виетнамската война. Престава да съществува Южен Виетнам.
1980 г. – Кралицата на Нидерландия Юлиана Нидерландска абдикира в интерес на щерка си Беатрикс Нидерландска, която става новата кралица на Нидерландия.
1981 г. – Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин изкачил осемхилядник.
1993 г. – В CERN е създадена World Wide Web.
2000 г. – Фаустина Ковалска е канонизирана от папа Йоан Павел II.
2010 г. – Спира излъчването на първия български музикален канал MM.
Родени
1245 г. – Филип III, крал на Франция († 1285 г.)
1662 г. – Мария II Стюарт, кралица на Англия († 1694 г.)
1770 г. – Дейвид Томпсън, канадски откривател († 1857 г.)
1777 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик († 1855 г.)
1803 г. – Албрехт декор Роон, пруски политик († 1879 г.)
1815 г. – Виктор Григорович, съветски лингвист († 1876 г.)
1829 г. – Ромоло Джеси, италиански офицер († 1881 г.)
1829 г. – Фердинанд декор Хохщетер, австрийски геолог († 1884 г.)
1834 г. – Джон Лъбък, британски археолог († 1913 г.)
1860 г. – Лорънс Уелс, австралийски топограф († 1938 г.)
1870 г. – Франц Лехар, маджарски композитор († 1948 г.)
1883 г. – Ярослав Хашек, чешки публицист († 1923 г.)
1893 г. – Йоахим декор Рибентроп, външен министър на Третия райх († 1946 г.)
1909 г. – Груди Атанасов, български политик († 1990 г.)
1909 г. – Юлиана Нидерландска, кралица на Холандия († 2004 г.)
1911 г. – Луизе Ринзер, немска писателка († 2002 г.)
1916 г. – Клод Шанън, американски математик († 2001 г.)
1920 г. – Николай Гринко, украински артист († 1989 г.)
1930 г. – Феликс Гатари, френски деятел († 1992 г.)
1933 г. – Уили Нелсън, американски китарист
1934 г. – Васил Чакъров, български художник
1937 г. – Иван Пеев, български музикант († 2018 г.)
1938 г. – Лари Нивън, американски публицист
1946 г. – Карл XVI Густав, крал на Швеция
1956 г. – Ларс декор Триер, датски режисьор
1958 г. – Стефан Лъхчиев, български футболист
1958 г. – Шарл Берлен, френски артист
1959 г. – Пол Грос, канадски артист
1959 г. – Стивън Харпър, министър-председател на Канада
1961 г. – Томас Шааф, немски треньор по футбол
1962 г. – Николай Фоменко, съветски артист
1963 г. – Александер Озанг, немски публицист
1963 г. – Стефан Кисьов, български публицист
1964 г. – Васил Петров, български джаз и поп артист, композитор и художник
1965 г. – Васил Василев-Зуека, български артист
1967 г. – Филип Киркоров, съветски артист
1974 г. – Андрей Губин, съветски артист
1976 г. – Ивайло Иванов, български кино оператор
1978 г. – Роуз Ролинс, американска актриса
1978 г. – Симоне Бароне, италиански футболист
1981 г. – Джон О`Шей, ирландски футболист
1982 г. – Кирстен Дънст, американска актриса
1985 г. – Иво Иванов, български футболист
1985 г. – Гал Гадот, израелска актриса
1992 г. – Марк-Андре тер Щеген, немски футболист
Починали
65 г. – Марк Аней Лукан, римски стихотворец (* 39 г.)
535 г. – Амалазунта, кралица на остготите в Италия (* 496 г.)
783 г. – Хилдегард, кралица на франките (* 758 г.)
1030 г. – Махмуд Газневи, газневидски държател (* 971 г.)
1131 г. – Адютор, римокатолически светец (* 1073 г.)
1305 г. – Роже дьо Флор, феодален авантюрист-наемник (* 1266 г.)
1632 г. – Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал (* 1566 г.)
1792 г. – Джон Монтагю, английски политик (* 1718 г.)
1795 г. – Жан-Жак Бартелеми, френски археолог (* 1716 г.)
1847 г. – Карл Австрийски, австрийски ерцхерцог (* 1771 г.)
1865 г. – Робърт Фицрой, британски откривател (* 1805 г.)
1876 г. – Петър Бонев, български бунтовник (* 1837 г.)
1883 г. – Едуар Мане, френски художник (* 1832 г.)
1902 г. – Валерий Якоби, съветски художник (* 1833 г.)
1918 г. – Йосиф Великотърновски, български свещеник (* 1870 г.)
1923 г. – Луи Леже, френски славист (* 1843 г.)
1930 г. – Русел Судзиловски, съветски доктор (* 1850 г.)
1933 г. – Христо Коцев, български бунтовник (* 1869 г.)
1938 г. – Йордан Митрев, български лесовъд (* 1866 г.)
1942 г. – Киро Димитровски, югославски партизанин (* 1912 г.)
1944 г. – Петко Росен, български публицист (* 1880 г.)
1945 г. – Адолф Хитлер, немски политик (* 1889 г.)
1945 г. – Ева Браун, брачна половинка на Хитлер (* 1912 г.)
1948 г. – Вилхелм декор Тома, немски офицер (* 1891 г.)
1949 г. – Димитър Малинчев, български свещеник (* 1884 г.)
1961 г. – Елена Карамихайлова, българска художничка (* 1875 г.)
1981 г. – Петер Хухел, немски стихотворец (* 1903 г.)
1983 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор (* 1904 г.)
1983 г. – Мъди Уотърс, американски музикант (* 1915 г.)
1989 г. – Серджо Леоне, италиански режисьор (* 1929 г.)
1990 г. – Ганчо Ганчев, български артист († 1925 г.)
1992 г. – Димитър Екзеров, български политик († 1919 г.)
1994 г. – Роланд Ратценбергер, австрийски водач от Формула 1 (* 1960 г.)
2003 г. – Лайънъл Уилсън, американски дубльор (* 1924 г.)
2006 г. – Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 1934 г.)
2007 г. – Грегори Льомаршал, френски артист (* 1983 г.)
2007 г. – Гриша Островски, български артисти и режисьор (* 1918 г.)
2010 г. – Паул Майер, немски свещеник (* 1911 г.)
Празници
Международен ден на джаза
Виетнам – Ден на свободата
Германия, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Финландия, Чехия и Швеция – Валпургиева нощ
Мексико – Ден на детето
Нидерландия – Ден на кралицата (Koninginnedag) – национален празник
Русия – Ден на пожарната защита
Тайланд – Ден за отбрана на потребителите (от 1980 г.)
Швеция – Ден на краля – народен празник
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в Съединени американски щати „ мръсната война “) и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 година до 1975 година между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за избавление на Виетнам (Виет Конг) от друга.
През втората половина на 19 век Виетнам се намира в колониалната империя на Франция. След края на Първата международна война в страната стартира да се надига национално придвижване, появяват се кръгове, застъпващи се за самостоятелност, избухват няколко въоръжени въстания. През 1941 г., на територията на Китай, е основана Лигата за самостоятелност на Виетнам (Виетмин) – военно-политическа организация, сплотяваща всички съперници на френската колониална администрация. По-късно, съществена роля в нея стартират да играят поддръжниците на комунистическите възгледи, ръководени от Хо Ши Мин.
По време на Втората международна война, френската администрация се договаря с Япония за това, японците да получат достъп до стратегическите запаси на Виетнам при опазване на колониалния административен уред на Франция. Това съглашение работи до 1944 г., когато Япония със силата на оръжията открива цялостен надзор над френските владения (това е обвързвано с затруднението на стратегическата конюнктура на Тихоокеански спектакъл на военните действия) за Япония. През септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от краткотрайното безредие, с цел да превземе Ханой и други основни градове на страната благодарение на преди малко образуваните военни елементи, отпред с Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 година, Хо Ши Мин прогласява основаването на независимата Демократична република Виетнам.
Франция отхвърля да признае независимостта на колонията си. Тя трансферира в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 година възвръща контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват договаряния, които са употребявани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-много за повишаване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за метода на даване на самостоятелност на Виетнам, през декември 1946 година Франция започва колониална война във Виетнам. Френската войска не съумява да се оправи с партизанското придвижване. От 1950 година Съединени американски щати стартират да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на идващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на Съединени американски щати е на стойност от 3 милиарда $.[2] През същата година обаче и Виетмин стартира да получава военна помощ от Китай. Към 1954 година обстановката за френските сили на процедура е безнадеждна. Войната във Виетнам е извънредно непопулярна в самата Франция. По това време Съединени американски щати към този момент заплащат 80% от цената ѝ. Последният удар за колониалните упоритости на Франция в Индокитай става тежкото проваляне в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 година са сключени Женевските съглашения, които поставят завършек на осемгодишната война.
311 г. – Римският император Галерий издава едикт, съгласно който християните са законно приети в Римската империя.
1671 г. – Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан са екзекутирани и заровени скрито.
1789 г. – Джордж Вашингтон встъпва в служба като първи президент на Съединени американски щати.
1803 г. – Покупка на Луизиана: Франция се съгласява да продаде Луизиана на САЩ.
1804 г. – Шрапнелът, наименуван на името на Хенри Шрапнел, е употребен за първи път от англичаните против холандците в Суринам.
1900 г. – Гръцката принцеса Мария Георгиевна и великия съветски княз Георги Михайлович сключват брак на остров Корфу.
1917 г. – Основан е уругвайският футболен тим от Монтевидео К.А. Прогресо.
1918 г. – Образувана е Туркестанската самостоятелна руска социалистическа република, просъществувала до 27 октомври 1924.
1933 г. – Основана е Русенската художествена изложба.
1945 г. – Втората международна война: Михаил Минин, при щурма на Райхстага успява да се изкачи пръв на покрива и от там да развее аленото знаме на успеха.
1945 г. – Втората международна война:Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункер в Берлин.
1945 г. – Излиза последния брой на немския вестник Фьолкишер Беобахтер.
1952 г. – Създадено е Командването на Тактическата авиация при ГВВС с кралски декрет.
1966 г. – Антон Сандор Ла Вей основава Църквата на Сатаната по време на Валпургиевата нощ.
1973 г. – Президентът Ричард Никсън поема отговорност за подслушването в аферата Уотъргейт.
1975 г. – Завършва Виетнамската война. Престава да съществува Южен Виетнам.
1980 г. – Кралицата на Нидерландия Юлиана Нидерландска абдикира в интерес на щерка си Беатрикс Нидерландска, която става новата кралица на Нидерландия.
1981 г. – Христо Проданов изкачва връх Лхотце и става първият българин изкачил осемхилядник.
1993 г. – В CERN е създадена World Wide Web.
2000 г. – Фаустина Ковалска е канонизирана от папа Йоан Павел II.
2010 г. – Спира излъчването на първия български музикален канал MM.
Родени
1245 г. – Филип III, крал на Франция († 1285 г.)
1662 г. – Мария II Стюарт, кралица на Англия († 1694 г.)
1770 г. – Дейвид Томпсън, канадски откривател († 1857 г.)
1777 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик († 1855 г.)
1803 г. – Албрехт декор Роон, пруски политик († 1879 г.)
1815 г. – Виктор Григорович, съветски лингвист († 1876 г.)
1829 г. – Ромоло Джеси, италиански офицер († 1881 г.)
1829 г. – Фердинанд декор Хохщетер, австрийски геолог († 1884 г.)
1834 г. – Джон Лъбък, британски археолог († 1913 г.)
1860 г. – Лорънс Уелс, австралийски топограф († 1938 г.)
1870 г. – Франц Лехар, маджарски композитор († 1948 г.)
1883 г. – Ярослав Хашек, чешки публицист († 1923 г.)
1893 г. – Йоахим декор Рибентроп, външен министър на Третия райх († 1946 г.)
1909 г. – Груди Атанасов, български политик († 1990 г.)
1909 г. – Юлиана Нидерландска, кралица на Холандия († 2004 г.)
1911 г. – Луизе Ринзер, немска писателка († 2002 г.)
1916 г. – Клод Шанън, американски математик († 2001 г.)
1920 г. – Николай Гринко, украински артист († 1989 г.)
1930 г. – Феликс Гатари, френски деятел († 1992 г.)
1933 г. – Уили Нелсън, американски китарист
1934 г. – Васил Чакъров, български художник
1937 г. – Иван Пеев, български музикант († 2018 г.)
1938 г. – Лари Нивън, американски публицист
1946 г. – Карл XVI Густав, крал на Швеция
1956 г. – Ларс декор Триер, датски режисьор
1958 г. – Стефан Лъхчиев, български футболист
1958 г. – Шарл Берлен, френски артист
1959 г. – Пол Грос, канадски артист
1959 г. – Стивън Харпър, министър-председател на Канада
1961 г. – Томас Шааф, немски треньор по футбол
1962 г. – Николай Фоменко, съветски артист
1963 г. – Александер Озанг, немски публицист
1963 г. – Стефан Кисьов, български публицист
1964 г. – Васил Петров, български джаз и поп артист, композитор и художник
1965 г. – Васил Василев-Зуека, български артист
1967 г. – Филип Киркоров, съветски артист
1974 г. – Андрей Губин, съветски артист
1976 г. – Ивайло Иванов, български кино оператор
1978 г. – Роуз Ролинс, американска актриса
1978 г. – Симоне Бароне, италиански футболист
1981 г. – Джон О`Шей, ирландски футболист
1982 г. – Кирстен Дънст, американска актриса
1985 г. – Иво Иванов, български футболист
1985 г. – Гал Гадот, израелска актриса
1992 г. – Марк-Андре тер Щеген, немски футболист
Починали
65 г. – Марк Аней Лукан, римски стихотворец (* 39 г.)
535 г. – Амалазунта, кралица на остготите в Италия (* 496 г.)
783 г. – Хилдегард, кралица на франките (* 758 г.)
1030 г. – Махмуд Газневи, газневидски държател (* 971 г.)
1131 г. – Адютор, римокатолически светец (* 1073 г.)
1305 г. – Роже дьо Флор, феодален авантюрист-наемник (* 1266 г.)
1632 г. – Сигизмунд III Ваза, полско-литовски крал (* 1566 г.)
1792 г. – Джон Монтагю, английски политик (* 1718 г.)
1795 г. – Жан-Жак Бартелеми, френски археолог (* 1716 г.)
1847 г. – Карл Австрийски, австрийски ерцхерцог (* 1771 г.)
1865 г. – Робърт Фицрой, британски откривател (* 1805 г.)
1876 г. – Петър Бонев, български бунтовник (* 1837 г.)
1883 г. – Едуар Мане, френски художник (* 1832 г.)
1902 г. – Валерий Якоби, съветски художник (* 1833 г.)
1918 г. – Йосиф Великотърновски, български свещеник (* 1870 г.)
1923 г. – Луи Леже, френски славист (* 1843 г.)
1930 г. – Русел Судзиловски, съветски доктор (* 1850 г.)
1933 г. – Христо Коцев, български бунтовник (* 1869 г.)
1938 г. – Йордан Митрев, български лесовъд (* 1866 г.)
1942 г. – Киро Димитровски, югославски партизанин (* 1912 г.)
1944 г. – Петко Росен, български публицист (* 1880 г.)
1945 г. – Адолф Хитлер, немски политик (* 1889 г.)
1945 г. – Ева Браун, брачна половинка на Хитлер (* 1912 г.)
1948 г. – Вилхелм декор Тома, немски офицер (* 1891 г.)
1949 г. – Димитър Малинчев, български свещеник (* 1884 г.)
1961 г. – Елена Карамихайлова, българска художничка (* 1875 г.)
1981 г. – Петер Хухел, немски стихотворец (* 1903 г.)
1983 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор (* 1904 г.)
1983 г. – Мъди Уотърс, американски музикант (* 1915 г.)
1989 г. – Серджо Леоне, италиански режисьор (* 1929 г.)
1990 г. – Ганчо Ганчев, български артист († 1925 г.)
1992 г. – Димитър Екзеров, български политик († 1919 г.)
1994 г. – Роланд Ратценбергер, австрийски водач от Формула 1 (* 1960 г.)
2003 г. – Лайънъл Уилсън, американски дубльор (* 1924 г.)
2006 г. – Беатрис Шеридан, мексиканска актриса († 1934 г.)
2007 г. – Грегори Льомаршал, френски артист (* 1983 г.)
2007 г. – Гриша Островски, български артисти и режисьор (* 1918 г.)
2010 г. – Паул Майер, немски свещеник (* 1911 г.)
Празници
Международен ден на джаза
Виетнам – Ден на свободата
Германия, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Финландия, Чехия и Швеция – Валпургиева нощ
Мексико – Ден на детето
Нидерландия – Ден на кралицата (Koninginnedag) – национален празник
Русия – Ден на пожарната защита
Тайланд – Ден за отбрана на потребителите (от 1980 г.)
Швеция – Ден на краля – народен празник
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ